Пареща тъга в миг се събужда. Бунт на душата, на азът, и отвъд. Тясна е лъжата, спира светлината. А къде ли е духът. Просещ по земята, малко е тъгата, замаяно крещят. Ето я лъжата, многократно спомената, всите те я държат. Зрънце, в длан посято, спомени разклаща, живота ни мени. Ето тълпата, яростно гори - иска душата в миг да озари. Ясна е съдбата, шумно разпиляна, корени изтръгва, душа на дете...
ВК
