Пчелите с пламтящи сърца

Не се търсеха, съдбата ги намираше.

Вкупом изсипваше ги.

На една длан, в една окръжност, в един промеждутък от време.

Бутаха се напред по склона.

Летен бриз носеше ги.

И само искра бе нужна да запали пожар в душите им.

Горяха, а пламъкът бе толкова искрящ,

че оставяше другите слепи,

така както живели са винаги -

слепци заблудени.

И ето.

Тогава...

И мухата поиска да запламти.

Потърси искрата, запалила пчелите с горящите сърца.

И дълго съзерцаваше ги.

Трудно се попива от дареното от Господ.

Ще успее ли?

Крилата й вече разперени.

Летят над света.

Свят малък, толкова малък,

в който тя вече гори, но не изгаря.

ВК