Човеци

Паднал на колене, гледам нагоре.

Но не, не се моля, нито прося.

Гол на тази земя дошъл съм.

И сега попивам дъжда с тялото си.

Дишам дълбоко.

Вдишвам света около мен.

На колене в калта.

Дъжда се стича по мен - лицето, очите, гърдите, нозете...

Хора преминават и свеждат поглед - голота срамна, свива човека в мен на две.

Очите им гледат и искат да съжалят,

една душа изгубена.

Гледат, а тялото ми започва да се гърчи.

Попарено от безхаберна човещина.

Отпускам се и падам назад в калта.

Толкова истинско усещане -

на земя, на ронлива почва,

влажна и попиваща ме.

Потъвам в нея, докато изчезна.

Вече съм невидим за тях, за укора.

И ставам по-силен, тялото няма го.

Прероден съм.

Едно кълбо от светлина очертава ме.

Аз дишам отново

Ще ми липсва дъжда -

да усещам го с голото си тяло.

Докато малки човеци ме гледат,

разкъсвайки дрехите си.

Голи са, гледат нагоре,

Но не, не се молят, нито просят...

ВК