Паднал на колене, гледам нагоре.
Но не, не се моля, нито прося.
Гол на тази земя дошъл съм.
И сега попивам дъжда с тялото си.
Дишам дълбоко.
Вдишвам света около мен.
На колене в калта.
Дъжда се стича по мен - лицето, очите, гърдите, нозете...
Хора преминават и свеждат поглед - голота срамна, свива човека в мен на две.
Очите им гледат и искат да съжалят,
една душа изгубена.
Гледат, а тялото ми започва да се гърчи.
Попарено от безхаберна човещина.
Отпускам се и падам назад в калта.
Толкова истинско усещане -
на земя, на ронлива почва,
влажна и попиваща ме.
Потъвам в нея, докато изчезна.
Вече съм невидим за тях, за укора.
И ставам по-силен, тялото няма го.
Прероден съм.
Едно кълбо от светлина очертава ме.
Аз дишам отново
Ще ми липсва дъжда -
да усещам го с голото си тяло.
Докато малки човеци ме гледат,
разкъсвайки дрехите си.
Голи са, гледат нагоре,
Но не, не се молят, нито просят...
ВК
