Душа

Една част от мен,

най-непотребната,

ненужната.

Отчупи се и започна да пада.

Бавно, болезнено.

Надолу, притегляна.

По пътя приглади косите ми,

нежно погалени.

Преоблече душата ми,

с нова премяна.

Заигра се с устните,

шепнещи молитва.

Погледна в очите ми,

казващи всичко.

Сбогом.

Неохотно мълчание.

Ти беше ми всичко.

ВК