Що за страница отворих?
Буквите редят - думи, изречения...
непознати са.
А един приятел скоро ми каза:
"Животът подрежда"!
И чакам.
И чакам.
В безпорядъка раждат се истини, казват.
Слепотата прикрива ги.
Съзнанието търси ги.
Боже!
Така удобно е с клишета.
Да добуташ до възрастен.
Пораснах, ей така, докато чакам.
Чаках живота.
Чаках онези - родените истини.
Чаках нещата, от книгите.
Хайде събудете се!
Вече сме на изхода.
Първо жените и децата.
Но всеки с кръста си.
Да го носиш, нелеко е.
Смирен съм!
Вярвам!
Вече гледам те, в очите ти!
ВК
