"Пазете дистанция, моля!"
"На вас говоря!"
"Тук и без това е толкова тясно..."
Излизам навън и крещя.
Крещя, а сякаш говоря на себе си.
Глухите биха ме чули,
но не и тези насреща ми.
Тук, долу съм.
Това ли е дъното?
Или има и още?
Но аз чакам, като един Барон.
Барон Мюнхаузен.
И да!
Ще се изтегля от тинята.
Макар и за косата си,
със сълзи в очите ми.
Но вече знам,
че другите статисти са.
Сценарият все пренаписват го.
Аз слагам чертата и точката в края.
Подписвам се.
Кой ви каза, че да четете безплатно е?
Плащайте и препрочитайте черновите ми.
Книгата вече издадена.
Ваште герои...
Изтрити са.
ВК
