Безвремие

Ах, тези цветя!

Носеха й такава утеха.

Редеше ги от малки към големи и по цветове.

Шарена палитра с ухание на лятна градина.

Пъпка на цвят, разлистена с магия.

Той имаше богата колекци от марки.

Светът се събираше в ръцете му.

Големи, малки, с образи, сгради, природа.

Обичаше да ги реди в колони на пода.

Шарен пъзел от безкрайни истории.

Днес цветята самотни са,

поливани от приятели и съседи.

Листата им лежат безжизнени на земята,

олицетворение на липсата.

Марките събират тъга в албуми с прашна подвързия.

Светът смалил се е и неохотно наднича от рафтове с книги.

Апратаментът необитаем е,

с аромат на цял един живот с очаквания и трепети.

ВК