Ах, тези цветя!
Носеха й такава утеха.
Редеше ги от малки към големи и по цветове.
Шарена палитра с ухание на лятна градина.
Пъпка на цвят, разлистена с магия.
Той имаше богата колекци от марки.
Светът се събираше в ръцете му.
Големи, малки, с образи, сгради, природа.
Обичаше да ги реди в колони на пода.
Шарен пъзел от безкрайни истории.
Днес цветята самотни са,
поливани от приятели и съседи.
Листата им лежат безжизнени на земята,
олицетворение на липсата.
Марките събират тъга в албуми с прашна подвързия.
Светът смалил се е и неохотно наднича от рафтове с книги.
Апратаментът необитаем е,
с аромат на цял един живот с очаквания и трепети.
ВК
