Слушай!
Чуваш ли?
Хората говорят.
Изливат душата си, на пустата улица -
какво са преживели, кого са обичали,
защо са плакали...
Говорят и надяват се, да променят съдбата си, да изглеждат доволни, криво усмихнати, чернилката полепнала, по телата им. Но паравaнът прозрачен е - гол силует, живецът му изсмукан е.
Аз нямам истории, досадни са.
Смея се с приятели,
на чаша вино - кърваво червеното,
било бистра вода в началото.
Поканих ги. Тях всичките.
Да седнем на маса, тайно вечеряйки,
скрити в сенките на гърбави проповедници.
Този с монетите в джоба си, и той до мен,
седи и обича ме,
малко преди да вдигне ръката си...
Главата ми пада,
по-жива от всякога,
с очи отворени,
гледайки с надежда.
Все по-близо съм.
Все по-близо съм.
ВК
