Вечеря

Слушай!

Чуваш ли?

Хората говорят.

Изливат душата си, на пустата улица -

какво са преживели, кого са обичали,

защо са плакали...

Говорят и надяват се, да променят съдбата си, да изглеждат доволни, криво усмихнати, чернилката полепнала, по телата им. Но паравaнът прозрачен е - гол силует, живецът му изсмукан е.

Аз нямам истории, досадни са.

Смея се с приятели,

на чаша вино - кърваво червеното,

било бистра вода в началото.

Поканих ги. Тях всичките.

Да седнем на маса, тайно вечеряйки,

скрити в сенките на гърбави проповедници.

Този с монетите в джоба си, и той до мен,

седи и обича ме,

малко преди да вдигне ръката си...

Главата ми пада,

по-жива от всякога,

с очи отворени,

гледайки с надежда.

Все по-близо съм.

Все по-близо съм.

ВК