Поредна цигара.
Лош навик, повод за разговор.
Сядаме един срещу друг.
Гледаме се право в очите.
Така говорим, без думи.
Гримаса на душата, лицето ми криви.
Щастлива съм, обичам, докосвам.
После живот, от реалния.
Гори, надълбоко, в гърдите.
Антипатична съм, наранявана.
Разбирам, после съм объркана.
Разговорът, към края е.
Единият стол паднал на земята.
Аз не помръдвам.
Да влиза следващият и да сяда.
Паля поредна цигара.
Готова да слушам, лъжи от красивите.
Но пак губя се, не разбрала основното.
Да бъдем щастливи - нещастни заедно
или да ставам и да си ходя.
ВК
