Душите им голи, насред панаира.
Едната иска, изисква, накрая се моли.
Другата, загледана в купчина клоуни - рисуващи живота с пъстра палитра.
Едва се докосват и пари,
белези вдлъбнати остават.
Едно хвърчило донася -
цветове отдавна забравени.
Един танц отброява -
секунди последно оставащи.
Смейте се, панаирът скоро затваря.
Билети взехме ли?
Искам да сляза...
ВК
