Водопад падащ върху белите камъни - подредили един по един душата ми.
Водата дълбае ги - белези нелечими,
но не и за силните.
С ярост в очите си.
И налудничава вяра.
В боговете -
гордо наблюдаващи -
онези двамата, коленичили.
Шепнат молитви,
познати им още от детството.
Но сега искат, и грешни са.
Хората извръщат глави -
засрамени.
Смелите малко са.
И рядко срещат се един друг -
заедно трошат канони,
създадени от грешници.
Вдигат очи и водата облива ги.
Дишат.
Живеят.
Съдете ги.
И хвърлете ги, белите... белите камъни.
Изградили душата ми.
Кой ще е първият?
ВК
