Грешници

Водопад падащ върху белите камъни - подредили един по един душата ми.

Водата дълбае ги - белези нелечими,

но не и за силните.

С ярост в очите си.

И налудничава вяра.

В боговете -

гордо наблюдаващи -

онези двамата, коленичили.

Шепнат молитви,

познати им още от детството.

Но сега искат, и грешни са.

Хората извръщат глави -

засрамени.

Смелите малко са.

И рядко срещат се един друг -

заедно трошат канони,

създадени от грешници.

Вдигат очи и водата облива ги.

Дишат.

Живеят.

Съдете ги.

И хвърлете ги, белите... белите камъни.

Изградили душата ми.

Кой ще е първият?

ВК