Не съм ти писал.
Ни прощално.
Ни напомняйки за мен.
Веднъж изписах цяла тетрадка.
С послания.
Надежди.
Желания.
Но остана тя до мен.
Настолна книга за наивник.
И моливът счупи се на две.
Непотребна вещ рисуваща животи.
А сърцето прокърви...
Веднъж.
Два.
Три.
И тетрадката напоена,
сбръчка се необратимо.
После падна първият лист...
Втори.
Трети.
Между кориците празно е сега.
Поставям ръка и чувствам.
Три.
Две.
Едно.
Вадя нова тетрадка от шкафа.
Но вече готов съм.
Заставам прав.
И стоя.
Чакам те.
Откъснал първия лист,
но запазил останалите.
Две думи прозират през пръстите ми.
Но не.
Няма да ги видиш.
Няма да ги чуеш.
Аз не пиша писма.
Животът ми е чернова,
със задраскани цели редове.
Един.
Два.
Три...
ВК
