Две очи в картина

Не съм ти писал.

Ни прощално.

Ни напомняйки за мен.

Веднъж изписах цяла тетрадка.

С послания.

Надежди.

Желания.

Но остана тя до мен.

Настолна книга за наивник.

И моливът счупи се на две.

Непотребна вещ рисуваща животи.

А сърцето прокърви...

Веднъж.

Два.

Три.

И тетрадката напоена,

сбръчка се необратимо.

После падна първият лист...

Втори.

Трети.

Между кориците празно е сега.

Поставям ръка и чувствам.

Три.

Две.

Едно.

Вадя нова тетрадка от шкафа.

Но вече готов съм.

Заставам прав.

И стоя.

Чакам те.

Откъснал първия лист,

но запазил останалите.

Две думи прозират през пръстите ми.

Но не.

Няма да ги видиш.

Няма да ги чуеш.

Аз не пиша писма.

Животът ми е чернова,

със задраскани цели редове.

Един.

Два.

Три...

ВК