Слънцето слизашо по склона бавно, скривано от короните на дърветата. Планината рагръщаше ръце и приемаше на гърдите си две сенки, лутащи се без посока. Те се спускаха плавно, с малки и премерени крачки, една зад друга. Гората поглъщаше всеки един шум и го превръщаше в ехо на отминали дни. Още само миг и светлината потъна трайно зад ниските хълмове далеч на хоризонта. Ярка багра огря в розово небето и то пръсна краските си като перелина над гората. После настана мрак, непрогледен и студен. Сякаш сезоните се смениха само за няколко минути и прошепнаха един на друг тайните на заобикалящата природа. Сенките сега се сляха с въздуха, станаха невидими и само тихият шепот издаваше присъстието им. Няколко секунди и нежен пламък се роди в нощта, сгряващ, обаятелен, примамлив. Топла прегръдка и сънят настана с лекота. Тишина, ритмично дихание, споделен момент.
ВК
