Една дума

Скоро прочетох:

"Който знае, че има достатъчно, е богат"

Не съм била толкова богата никога досега.

Една дума сякаш забравена...

Благодаря за дъжда.

Той мокри косите ми.

И попива в кожата.

Докосване, събуждащо сетивата ми.

Благодаря за сълзите.

Това парещо усещане на страните ми.

Мъката спира дъха ми.

И дишам по-леко,

усмихвайки се на дребните радости.

Благодаря за болката.

Тя осмисли смеха ми.

Момента, в който прониза ме,

дробовете ми дишаха.

Благодаря за разочарованията.

Сега нищо не очаквам.

Живея в дните си.

По-живи от всякога

Благодаря за лъжите.

Така сладко звучащи в ушите ми.

Истина, сега равна е да погледна в очите им.

На онези от хората,

скърбящи за живота си.

Благодаря за живота, Господи!

Така сладко е да живея го.

Няма лоши емоции,

има само приемане.

Да съм живр,

да обичам,

да страдам,

с душата си - живата,

тази която даде ми!

ВК