Скоро прочетох:
"Който знае, че има достатъчно, е богат"
Не съм била толкова богата никога досега.
Една дума сякаш забравена...
Благодаря за дъжда.
Той мокри косите ми.
И попива в кожата.
Докосване, събуждащо сетивата ми.
Благодаря за сълзите.
Това парещо усещане на страните ми.
Мъката спира дъха ми.
И дишам по-леко,
усмихвайки се на дребните радости.
Благодаря за болката.
Тя осмисли смеха ми.
Момента, в който прониза ме,
дробовете ми дишаха.
Благодаря за разочарованията.
Сега нищо не очаквам.
Живея в дните си.
По-живи от всякога
Благодаря за лъжите.
Така сладко звучащи в ушите ми.
Истина, сега равна е да погледна в очите им.
На онези от хората,
скърбящи за живота си.
Благодаря за живота, Господи!
Така сладко е да живея го.
Няма лоши емоции,
има само приемане.
Да съм живр,
да обичам,
да страдам,
с душата си - живата,
тази която даде ми!
ВК
