Посвещавам на всеки, сблъскал се някога с болката на душата, изразена в агония на мислите.
Тя обичаше.
Обичаше да живее.
Обичаше да танцува.
Обичаше да се смее.
Ах! Колко обичаше да се смее.
Даваше любов.
Даваше щастие.
Даваше усмивки.
Веднъж падна.
Спря да обича.
Загърби живота.
Краката й не танцуваха.
Искаше някой да я погали.
И зачака.
Чака дълго.
Тогава погледна в себе си.
Надълбоко.
Разрови.
Малко подреди.
Нещо изхвърли.
Дръпна пердетата.
Отвори да проветри.
И после се изправи.
На стъпалата си.
Вдигна главата си.
Брадичката, високо.
Прегърна себе си.
Новата.
Тази със страховете й.
ВК
