Илюзия

Станах рано, да приготвя се.

Ризата изгладена,

силует на закачалката.

Панталона с ръб, колосан.

Ръкавелите - звезди, на татко ми.

Обувките остри - огледало са.

Сакото вълнено, мирис на лавандула.

Гребена похабен, сресва ме.

Бастуна изкривен, вдига ме,

на краката ми, болните.

Ръцете треперят, но стискат я.

Една снимка, смачкана.

На нея е баба ти, звезда е.

Сияе за мен в небето, черното.

Очите ми поглеждат, но светло е.

Аз тръгвам да стигна я.

Там горе да светим.

И светлината по-силна е,

когато докосна страните й.

Да си припомним дните си.

Тя - положила глава на раменете ми.

Аз - вплел пръсти в косите й.

Така танцувахме винаги,

в синхрона на клавишите.

---

Поставих и шапката,

вдлъбната с годините.

На финала погледнах се,

през очите й.

"Какъв джентълмен, обичам те!"

Тръгвам към теб в слепотата си.

"Животът е една илюзия!"

Простете ми!

ВК