Станах рано, да приготвя се.
Ризата изгладена,
силует на закачалката.
Панталона с ръб, колосан.
Ръкавелите - звезди, на татко ми.
Обувките остри - огледало са.
Сакото вълнено, мирис на лавандула.
Гребена похабен, сресва ме.
Бастуна изкривен, вдига ме,
на краката ми, болните.
Ръцете треперят, но стискат я.
Една снимка, смачкана.
На нея е баба ти, звезда е.
Сияе за мен в небето, черното.
Очите ми поглеждат, но светло е.
Аз тръгвам да стигна я.
Там горе да светим.
И светлината по-силна е,
когато докосна страните й.
Да си припомним дните си.
Тя - положила глава на раменете ми.
Аз - вплел пръсти в косите й.
Така танцувахме винаги,
в синхрона на клавишите.
---
Поставих и шапката,
вдлъбната с годините.
На финала погледнах се,
през очите й.
"Какъв джентълмен, обичам те!"
Тръгвам към теб в слепотата си.
"Животът е една илюзия!"
Простете ми!
ВК
