Когато Земята кърви, страшно е.
Пръстта, черна, топи се в ръцете ми.
Дъжда попива все повече в почвата.
Влагата навлиза навътре в живота ми.
Бучките пръст ронят се между пръстите.
Боли ме откъм сърцето ми.
Спазъм от емоции свива на две душата ми.
Един стрък, все още незнаен.
Трева ли е?
Или цвят?
С ухание на пролет е?
Ти пак тука си!
Усмихни се на слънцето.
То грее само за усмивката.
Твоята...
Да видя я!
Пак за мен.
Цялата!
ВК
