Седнала Луната да черпи вдъхновение.
От младите, влюбените, хванатите за ръце.
Гледа и разсъждава, мисли и се взира, логика не намира.
Обичат се безкрайно
До гроб.
По пет-шест пъти в живот.
С трайно краткотрайни клетви се замерят и падат на мига, повалени от любов.
Думи две изричат, с лекота се те обричат.
Чуди се Луната, влюбена и тя е, но вече не знае в кого.
ВК
