Матрица

На една длан - съзирам животи.

Небрежно преплетени.

Онзи с куките -

ред по ред, плете ги.

Прескача през една бримките –

пропуснати шансове...

за щастлив живот,

за голяма любов,

за брак по подразбиране.

Но ето идват другите.

Раздират живота си.

С ножица прорязват,

по дължина – душите си.

И тръгват по инерция –

така неудържима е.

Да разбия главата си –

е толкова естествено...

Жал ми е само за осмината,

седяли до мен, когато...

... когато разплитах живота си.

Подавам длан и готов съм за истини.

Говорете!

Говорете!

Тоз живот как да живея го.

Глупаци!

Всичко той вече решил го е!

ВК