На една длан - съзирам животи.
Небрежно преплетени.
Онзи с куките -
ред по ред, плете ги.
Прескача през една бримките –
пропуснати шансове...
за щастлив живот,
за голяма любов,
за брак по подразбиране.
Но ето идват другите.
Раздират живота си.
С ножица прорязват,
по дължина – душите си.
И тръгват по инерция –
така неудържима е.
Да разбия главата си –
е толкова естествено...
Жал ми е само за осмината,
седяли до мен, когато...
... когато разплитах живота си.
Подавам длан и готов съм за истини.
Говорете!
Говорете!
Тоз живот как да живея го.
Глупаци!
Всичко той вече решил го е!
ВК
