Отражение

Вече час седя пред огледалото

и се взирам в лицето си.

Линии на щастие и тъга,

чертаят ме.

Мислите ми лутат се между минало и настояще.

Обичам всичко неизживяно,

неглижирам случилото се.

С върха на пръстите докосвам лицето му.

Стоя загледана за няколко минути,

после ставам.

Обръщам се, а срещу огледалото

вече стои той.

В опит да види отражение.

Моето.

Протяга ръка,

но няма ме.

С червило рисувам се.

Черно-бяло пано на стената.

ВК