Вече час седя пред огледалото
и се взирам в лицето си.
Линии на щастие и тъга,
чертаят ме.
Мислите ми лутат се между минало и настояще.
Обичам всичко неизживяно,
неглижирам случилото се.
С върха на пръстите докосвам лицето му.
Стоя загледана за няколко минути,
после ставам.
Обръщам се, а срещу огледалото
вече стои той.
В опит да види отражение.
Моето.
Протяга ръка,
но няма ме.
С червило рисувам се.
Черно-бяло пано на стената.
ВК
