Седя на тази пейка има-няма час.
Слънцето не жали ме и ярко огрява небосвода. Мислите, като хартиени самолети - прелитат на талази. Всеки приел форма, неясно начертана от съзнание. И цветни са. Дъгата ограничава ги. Един самолет приближава ме, все по-голям достига ме. И виждам, с леко присвити очи от усмивка - пародия. Живот изпланиран, изигран от аматьори, от смешните - с криви физиономии и червени носове. И ми става леко, феерично. Избухвам в смях, самоироничен. Пиесата - от комедия превърнала се в драма - многопластова. И идват и другите, смеят се наравно с мен и ръкопляскат. Поклон пред теб - клоун, с главна роля в живота ми.
ВК
