Прелюдия

И гонят се, сякаш Адам и Ева са.

Той небрежно чаровен,

с ищях в чатала.

Тя приятно закръглена,

сладост за очите му.

И говорят си лъжливи истини - за живота и тем подобни.

Той й показва мускул,

прилежно татуиран със сентенция.

Тя вади баджак,

обилно намазан с брокат.

И вярват си.

Той - вечно потъващ във формите й.

Тя - винаги изплуваща на хоризонта му.

Прелюдия за щастлив живот и любов до преяждане.

ВК