Ех! Душа проста, човешка.
Комфортно ли ти е?
В тесния килер?
Зад гърба ти толкова стълби.
А не носиш нищо.
Ръцете празни.
И вечно протегнати.
Взимаш и изтича между пръстите.
Но виж как уютно ти е в килера!
Подреждайки дребни вещи.
Гледаш другите.
А очите слепи.
Едва проглеждат пред себе си.
Тъмно е!
А светлината заключена.
Не искаш да видиш.
Истината на другите.
Самодостатъчна си си,
да чувстваш се лъжовно справедлива.
Но тясно е!
Тясно й е на душата ти!
Май друго няма да научиш.
Да полегна.
Тихо на леглото.
Затварям очите ти.
И чакам.
Дано се родя.
С живот извън стените ми.
ВК
