Пробуждане

Ех! Душа проста, човешка.

Комфортно ли ти е?

В тесния килер?

Зад гърба ти толкова стълби.

А не носиш нищо.

Ръцете празни.

И вечно протегнати.

Взимаш и изтича между пръстите.

Но виж как уютно ти е в килера!

Подреждайки дребни вещи.

Гледаш другите.

А очите слепи.

Едва проглеждат пред себе си.

Тъмно е!

А светлината заключена.

Не искаш да видиш.

Истината на другите.

Самодостатъчна си си,

да чувстваш се лъжовно справедлива.

Но тясно е!

Тясно й е на душата ти!

Май друго няма да научиш.

Да полегна.

Тихо на леглото.

Затварям очите ти.

И чакам.

Дано се родя.

С живот извън стените ми.

ВК