Срам ме е, мамо.
Времето стана безценно за теб,
а аз лутам се сред непознати.
С две ръце държала си ме,
сега немощни, земята ги притегля.
Една моя сълза, сърцето ти руши,
сега събирам с шепи твоите, уви.
Една минута да те съзерцавам,
очите ми слепи се затварят.
Прегърни ме, мамо.
Дай ми за пореден път.
Последното парче от теб.
Искам го.
Едно сме.
ВК
Comments