Продължение

Срам ме е, мамо.

Времето стана безценно за теб,

а аз лутам се сред непознати.

С две ръце държала си ме,

сега немощни, земята ги притегля.

Една моя сълза, сърцето ти руши,

сега събирам с шепи твоите, уви.

Една минута да те съзерцавам,

очите ми слепи се затварят.

Прегърни ме, мамо.

Дай ми за пореден път.

Последното парче от теб.

Искам го.

Едно сме.

ВК