Срам ме е, мамо.
Времето стана безценно за теб,
а аз лутам се сред непознати.
С две ръце държала си ме,
сега немощни, земята ги притегля.
Една моя сълза, сърцето ти руши,
сега събирам с шепи твоите, уви.
Една минута да те съзерцавам,
очите ми слепи се затварят.
Прегърни ме, мамо.
Дай ми за пореден път.
Последното парче от теб.
Искам го.
Едно сме.
ВК
