Очите ми спряха да виждат.
Но не. Не съм сляп.
Сега виждам невидимото.
Когато хората просто се усмихват.
Устата ми остана безмълвна.
Но не. Не съм ням.
Сега говоря само на неколцината.
Готови да разговаряме.
Не чувам хората.
Но не. Не съм глух.
Сега долавям само истината.
От тези, готови да ми я кажат.
Спрях да чувствам.
Но не. Не съм без сърце.
Сега усещам болката на другите.
Когато крещят я в ушите ми.
ВК
