На вас какво ви е, господине?
Съдбата ме засили по ей това нанадолнище и краката ми още тичат сами надолу.
Защо не помолите някого да ви спре, господине?
Питах двама-трима, те се оказаха крайно разсеяни или по-скоро май бяха глухи.
Много вероятно е да са били глухи, господине.
Един приятел ме хвана за ръка, но щом забавех малко, отпускаше и така наново набирах скорост.
Лошо, господине, лошо.
Ами вие, ще ми помогнете ли?
Бих го направил, но аз самият тичам успоредно с вас, господине.
Защо не помолите някого да ви спре?
Щях да помоля вас, господине.
Но аз тичам успоредно с вас?
И по-добре, господине, по-добре.
ВК
