Онзи лист. Наблюдавам го с крайчеца на окото си. Ту небрежно повдигнат от вятъра, ту прилежно загладен от мен. Сякаш нечетен е, а препрочитан до несвяст. Една и съща история разказва, а думите вече крайно непознати са. Редовете еднакви са и сливат се в едно настроение - едно такова неизказано и вяло, попаднало в душата ми.
Един бунт на азът ми и полъх невикан завихря се. Тежки корици живота ми в схватка скована притискат го. И ето явиха се другите, крещейки в ушите ми истини. Едно небрежно усилие, окови троши в краката ми. Един обърнат лист, забравя души натежали ми.
ВК
