"Уморените коне ги убиват", казват.
Гривите им вплетени, тичат все нагоре...
Пътят им, неравен, докосва небето.
Две звезди, появяват се,
когато за последно танцуват.
Копитата, изпилени, срещат земята
и потъват в нея.
Очите, широко отворени.
Гледат за последно,
танца на листата,
полетяли след телата им.
"Уморените коне ги убиват",
малко преди финалната линия.
Кой нарече ме Никой?
Аз всичко бях за дузина
и никой за слепите!
ВК
コメント