Когато душите заспиват.
Тихо е.
Погледите сведени, изпращат ги.
Сега мога да потъна в очите ти.
Там на хоризонта срещам те.
Луната стои отдясно ми,
и говори ми нещо за музите.
В живота - толкова малко са.
А танцът с тях за кратко е.
Но пускам онази плоча отново,
и понасям се,
от вълна на вълна -
крещя те.
Имам нужда от теб.
Да те видя поне още два пъти.
Да сложиш ръка на страната ми,
и да нямам нужда от нищо.
Да се превърнеш в дихание,
да те издишам,
сега свободен си.
А аз загубих вече душата си.
Да я намеря.
Отказах се...
ВК
