Хоризонт

Когато душите заспиват.

Тихо е.

Погледите сведени, изпращат ги.

Сега мога да потъна в очите ти.

Там на хоризонта срещам те.

Луната стои отдясно ми,

и говори ми нещо за музите.

В живота - толкова малко са.

А танцът с тях за кратко е.

Но пускам онази плоча отново,

и понасям се,

от вълна на вълна -

крещя те.

Имам нужда от теб.

Да те видя поне още два пъти.

Да сложиш ръка на страната ми,

и да нямам нужда от нищо.

Да се превърнеш в дихание,

да те издишам,

сега свободен си.

А аз загубих вече душата си.

Да я намеря.

Отказах се...

ВК